„Rampage: Унищожителите“ – Барон Мюнхаузен в Чикаго

Източник: cinefish.bg

„Приятелите са една душа в две тела.“ - Аристотел

Когато праисторическо влечуго, подобно на крокодил с размерите на три автобуса, гневно се разхожда по улиците на Чикаго и нехайно шета из небостъргачите като предпочита да минава през фасадите, а не през официалния вход, гражданството има законното основание да се разтревожи силно. Когато огромен, летящ при необходимост вълк, покрит с непробиваема за снаряди и куршуми броня, се присъедини към гореспоменото земноводно в бруталната промяна на градоустройствения план на американския мегаполис, гражданството е в правото си да прояви подчертани признаци на безпокойство. Но когато към тях се присъедини величав примат-албинос, който зрителят би приел като племенник на Кинг-Конг, и който подмята танковете на Пентагона като празни картонени кутии, същите тези жители могат да се поддадат на паника и да внесат допълнителна суматоха към претоварения уличен трафик. Побеснялото трио мутанти разрушава по пътя си всичко, което може да бъде разрушено. Ситуацията е критична и дори опитните офицери грижещи се за сигурността на страната, си дават сметка, че над планетата е надвиснала смъртна опасност. Солидарни с човечеството, холивудските кинематографисти са изправени пред дилемата и избора на двете крайни решения: да хвърлят Бомбата-унищожител, или ...да изпратят на помощ Дуейн „Скалата“ Джонсън. Всъщност, той сам се впуска в най-опасната авантюра, защото Джордж, племенникът на Кинг-Конг, е негов много добър приятел, а приятел в нужда се познава.

Rampage: Унищожителите

Дуейн „Скалата“ Джонсън е не само мускулест здравеняк, потомствен професионален борец и актьор. Той е глобално явление, символ и икона в съвременната поп-култура, но е постигнал успехите си с цената на много труд. Експерти оценяват състоянието му на около 220 милиона долара, и пропорционално, бицепсите му изпълват триизмерния екран и всички размери фланелки, за радост на широкия сектор от вярна киноаудитория.

С „Rampage: Унищожителите“ киното за пореден път поема рискованата задача да пресътвори на екрана историята и атмосферата на видеоигра. Изпълнителният продуцент Дуейн Джонсън е с доста опит в този специфичен отрязък от индустрията на забавлението. Той пази горчивия вкус от разочароващата равносметка на “Doom” (2005), но е и със сладките пресни спомени от „Джуманджи: Добре дошли в джунглата (2017), чийто касов приход надвиши 950 милиона долара. Изводът му очевидно е, че с повече хумор и известна доза самоирония, всяка екранизация се превръща в печелившо предприятие. Резултатът е забавна епопея на разрушението следваща каноните на жанра, към които лайтмотивът за приятелството е основен драматургичен лост, подкрепен с чар, намигвания и препратки.

Rampage: Унищожителите - Дуейн Джонсън

„Rampage: Унищожителите“ ни среща с отшелника-изследовател Дейвис Окойе (Дуейн Джонсън), който храни неприязън към човешката цивилизация, но е изцяло посветен на изследването и опазването на маймуните и тяхната естествена среда. Така той намира в джунглата Джордж, осиротяло бебе-горила албинос. Генетичен експеримент воден от користни бизнесмени довежда до неочаквани мутации и изключително интелигентният примат набъбва до неимоверни размери, а антена, излъчваща радиовълни с определена честота влияе на отрицателно върху благия му характер. Предавателят, инсталиран на върха на небостъргач в Чикаго оказва подобно въздействие върху другите две мутирали чудовища, които се насочват към дразнителя, за да го унищожат, а пътят им е осеян от катастрофални разрушения. Дейвис Окойе се намесва решително, когато сигналът-дразнител е елиминиран, и зверовете започват да се сражават за собствена територия. Епичният финал на „Rampage: Унищожителите“ ще достави удоволствие на всички зрители, а тези, които са запознати с приключенията на барон Мюнхаузен, ще се почувстват отново в детството си.

Rampage: Унищожителите

Английската дума rampage би могла да се преведе като развилняване, отприщване, загуба на контрол и пълен хаос. Под режисурата на Брад Пейтън, филмът напълно оправдава заглавието си. Феновете познават предишния му хит „Сан Андреас (2015), отново с Дуейн, отново филм-катастрофа. Високобюджетната продукция (около 120 милиона долара) не оставя сянка на съмнение, че екипът е имал откровеното желание разкаже на публиката прехласваща визуално история с няколко нотки на нежност. И е налице успех, в който авторите не само запълват екрана с пиксели, но и задържат продължително вниманието на зрителя. А що се отнася до кмета на Чикаго, то може би той би трябвало да актуализира плановете си за евакуация на населението при бедствени ситуации.


Подобни новини за филми

Коментари (0)

Все още няма добавени коментари. Ти може да си първият! Влез в системата и остави коментар

Yandex.Metrica