„Закрилникът 2“ - Имало едно време килър

Източник: cinefish.bg

„Мъката бива два вида: тази, която,
причнява болка и тази, която превъзпитава.“
Житейско мото на Робърт Маккол


филмова кариера и над петдесет главни роли, Дензъл Уошингтън навлиза в любимата на холивудските продуценти сериалност, известна с търговския термин „франчайз“. Зрителите се срещнаха за пръв път с неговия Робърт Маккол през 2014, когато той освободи малолетна проститутка от лапите на руската мафия.

Закрилникът 2“ отново потапя зрителя в ежедневието на безследно изчезналия оперативен агент. Самурай без господар, той живее в скромна квартира, самотен, потънал в угризения и тъга по загиналата си съпруга. Негова утеха са книгите, а от единението му го спасява професията му на шофьор на такси. Той не е нищо повече от чичко, слял се с безцветния поток на ежедневието.

„Закрилникът 2“ - Имало едно време килър

От рутината му на конвенционален квартален правораздавател го извежда бруталното убийство на неговата бивша шефка и приятелка Сюзън Плъмър (Мелиса Лио). Не е нужно много време на проницателността му, за да стигне до заключението, че срещу него се намират професионалисти, а скоро след това, той установява, че те са негови много добри познати.

Със „Закрилникът 2“ Дензъл Уошингтън категорично навлиза в територията законно принадлежаща на Джейсън Стейтъм, като недвусмислено дава заявка за участие в поредицата „Непобедимите“. На филмовата карта, филмът граничи с „Джон Уик“, но ударението е поставено върху психологизма и хуманната страна на относително покаялия се килър, впрягащ уменията си в защита на онеправданите. Без преувеличение, неговият добронамерен персонаж на ангел-спасител е герой от приказка и може да се окачестви като „Амели Пулен с пистолет“ или „Супермен/Батман в килър версия“.

„Закрилникът 2“ - Имало едно време килър

Робърт Маккол остава верен на забавния си навик да засича с хронометър времетраенето на неговите кратки и смъртоносни интервенции, които хипнотизират с елегантността на хореографията. Той остава отмъстител-интелектуалец, любител на назидателните слова и философските размисли.

Режисьорът Антоан Фукуа, отбелязва поредното си четвърто сътрудничество с Уошингтън. Стилното екранно насилие е територия, в която той се чувства удобно и има извоюван авторитет . Стъпил на сценарий, бароково разлят в първата си част, той успява да създаде и поддържа напрежение по време на целия разказ. До голяма степен приятния вкус в устата на зрителя след финалните надписи на „Закрилникът 2“ е развръзката на историята, отдаваща почит към класиците на уестърна и по-специално на „Точно по пладне“ (1952). По умел начин, Фукуа подхлъзва разказа в покрайнините на Бостън, където вилнее морски ураган. Безлюдни улици, празни домове и главен герой срещу жадни за мъст убийци. Звучи познато, но е прнесено на екрана с великолерпен маниерен подход и много вкус.

„Закрилникът 2“ - Имало едно време килър

Кинофеновете ще попаднат за пореден път под чара на един от безспорно най-талантливите американски актьори и техните очаквания за здрав и мускулест екшън ще бъдат оправдани. А що се отнася до правото на саморазправа и правораздаване и моралността на насилието, всеки може да отстоява собствената си гледна точка...или да я промени.

Подобни новини за филми

Коментари (0)

Все още няма добавени коментари. Ти може да си първият! Влез в системата и остави коментар

Yandex.Metrica