Черна луна - Black Moon 1975

По мотиви от "Алиса в страната на чудесата".
В света се води война между половете. Красива девойка се опитва да избяга от действителността и намира убежище в отдалечено имение, обитавано от необикновено семейство  - място, кодето нормалната логика на нещата изглежда неприложима.
След инцидент на пътя, заобикаляйки ужаса на мистериозната гражданска война, която се води между половете, красивата Лили намира убежще в самотно имение, обитавано от двойка брат и сестра и стара дама, която не напуска своето легло, единствената й връзка със света е радиото, но може да говори с животните. Сънища, фантазии и реалност се преплитат във фройдистки разказ за сексуалното съзряване в свят на променящи се самоличности и животни с разум. Прикрит, непроницаем, енигматичен, мечтателен, озадачаващ свят в пътешествие без посока, пълно с еднорози, говорещи плъхове и прасета, плачещи цветя и диви голи създания, където старостта се кърми от младостта в шокираща алегория.
Луи Мал среща Луис Карол в странно и омагьосващо пътешествие към заешката дупка.
Трудно е да се поставят филмите на Луи Мал в една листа. Стиловете, в които работи се разтягат от автобиографична драма в "Сбогом, момчета"/1987/ през преекспонирана абсурдност в "Зази в метрото"/1960/ до лъскава похот във "Вреда"/1992/. Почитател на митовете и фантазиите и особено на творчеството на Луис Карол, Луи Мал експериментира в свободна форма, представяйки специалната атмосфера на един свят, където действията, предметите и създанията не са точно такива, каквито изглеждат.  Заснет от оператора Свен Нюквист, филмът е най-експерименталният в творчеството на Луи Мал, пресъздаващ плашеща приказна среда, в която никой не знае какво да очаква. В постапокалиптичното бъдеще на война между половете, жените са преследвани с военна сила. Алегория, чист сюрреализъм или псевдо-феминистичен кошмар, каквото и да представя този фантастичен разказ в сложен стил, единственото сигурно е, че трябва да се възприема сериозно, защото е афоризъм на общуването. Шокиращо заснет, с минимален диалог, странно въздействие и преднамерена недостъност.
2 награди "Сезар" за: най-добра операторска работа на Свен Нюквист и звук на Люк Перини и Нара Колъри /1976/