Доковете на Ню Йорк - The Docks of New York 1928

1928 е може би най-успешната година в кариерата на Джоузеф фон Щернберг, който създава четири безспорни класики за период от 12 месеца. И „Доковете на Ню Йорк” не само е считан от мнозина за най-хубавия от четирите, включващи „Последната заповед”, „Сватбения марш” и „Мрежата”, но може би един от най-добрите филми, правени някога. Самия режисьор е в най-добрата си форма, не само откъм повествувание, но и откъм атмосфера и характери (бързо се забравя, че това е декор на 8000 километра от доковете на Ню Йорк). Джордж Банкрофт е във върховната си форма на грубия, мрачен огняр Бил Робъртс, чиито неумел подход към живота и любовта се променя, когато спасява едно момиче на име Сади (Бети Компсън) от опит за самоубийство и се жени за нея, знаейки, че е на пристанището само за една нощ. Но тази нощ ще промени живота не само на Бил и Сади, а и на много от хората около тях. Джордж Банкрофт играе якия корабен огняр, който е пуснат в отпуск за една нощ на брега. Той спасява Бети Компсън от самоубийство и въпреки, че момичето показва малко благодарност, Банкрофт импулсивно се жени за нея. След като изтрезнява той се готви да отплава и оставя новата си съпруга да го чака, може би завинаги. Сюжета е второстепенен пред виртуозната режисура и операторското майсторство. Считан от много хора за най-големия филм на Щернберг, „Доковете на Ню Йорк” е върховен пример за нямото кино в своя разцвет. Филма е бил в неизвестност почти един век, докато през 2010 година вижда бял свят.