Милу през май - Milou en mai 1990

И за смъртта трябва време...
Подобно на Чеховия "вуйчо Ваньо", Милу никога не изоставя семейните задължения. Всички от фамилията се събират в имението за погребението на неговата майка. Но дори моментът за смъртта се оказва неподходящ. Годината е 1968 и Париж е завладян от студентски вълнения и протести. Всички стачкуват. Дори погребалните агенции...
Емил Вьозак живее със своята майка в огромно имение с лозя във френската провинция. Внезапната й смърт събира всички  от фамиилята, за да чуят последната й воля. Ситуацията е драматична и извън семейния живот. В Париж кипи студентско въстание. Брат му, който е лондонски кореспондент за "Льо Монд" постоянно слуша радио в очакване на последните новини. Въпреки скръбната новина за смъртта на леля й, нейната племенница - антикварен дилър се интересува повече от собствеността на изумрудения пръстен на баба си, който дъщерята на Милу вече носи на пръста си. Външен гост във фамилията е закъсал шофьор на камион, който не може да пристигне с товар от домати в Париж и вози братовчед, участник в студентските вълнения. Всички стачкуват и погребалната церемония не може да се извърши. Скандалното начало по въпросите около наследството постепенно  отстъпва на  проблемите с природата, времето през май, дефицита на бензин и храна по врема на кризата. Изплашени от нарастващото социално напрежение, всички напускат къщата с придобития исторически страх на буржоазията от селяните. Тогава започва да вали....
Нежна сатира на буржоазното общество и синдрома на средната класа да преувеличава проблемите от ежедневието, които другите рутинно преодоляват и дори не забелязват. Последният френски филм на режисьора Луи Мал е за буржоазията и нейните абсурди с усмивка, топлота, човечност и леко намигване с тънък хумор, без остротата на Луис Бунюел в "Дискретният чар на буржоазията" /1972/, но също толкова откровено и комично.
Номинация от БАФТА, 2 награди и още 3 номинации...
Номинация за най-добър неанглоезичен филм на режисьора Луи Мал от БАФТА /1991/;
Награда "Сезар" за поддържаща роля на актрисата Доминик Блан и три номинации за: най-добър актьор на Мишел Пиколи, най-добра актриса на Миу-Миу и поддържаща роля на актьора Мишел Дюшосоа /1991/;
Награда "Давид" за най-добър режисьор на чуждестранен филм от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1990/.