Италиански филм спечели кинонаградата на Европарламента LUX

Гледайте трите филма финалисти между 28 и 30 ноември в Дома на киното с безплатен вход и гласувайте за вашия фаворит

Филмът на Андреа Сегре „Шун Ли и поетът” бе отличен с кинонаградата на Европарламента LUX за 2012 г. (интернет страница на наградата LUX) Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц връчи наградата на италианския режисьор на официална церемония в парламентарната зала в Страсбург миналата сряда с думите, че призът допринася за преодоляването на езиковите и географски бариери и дава възможност на много хора не само да гледат тези филми, но и да се приобщят към общоевропейското културно пространство.

На церемонията Андреа Сегре благодари на Европейския парламент за наградата и отбеляза, че тя е изключително важна за разпространението на независимото кино, „което обсъжда проблемите и напреженията в обществата ни в Европа” и я посвети не само на жените емигрантки, но и на майките, които очакват завръщането на децата си-емигранти.


©Европейски съюз 2012 - Европейски парламент

Ако началото на този текст ви изглежда малко странно, заради комбинацията от политика и изкуство в него, не се притеснявайте. Наистина не сме свикнали политиката да се обръща така категорично и конкретно към изкуството, но ето че и това може да се случи и то на едно наднационално, общоевропейско ниво. Наградата LUX, която Европейският парламент връчва от 2007 г. насам, се състои във финансиране на превода на филмите финалисти на всички официални езици в Европейския съюз за „Дните на филмите LUX”, които се провеждат във всяка страна членка на Съюза.

Парламентът спонсорира и адаптирането на оригиналната версия на спечелилия наградата филм за хора със зрителни и слухови увреждания.

Информационното бюро на Европейския парламент в България, в партньорство с Международния София Филм Фест (Интернет страница на София Филм Фест) и италианския Културен институт в България (Интернет страница на Италианския културен институт), организира прожекции на трите филма финалисти в Дома на киното (https://domnakinoto.com/) с ВХОД СВОБОДЕН.

Прожекциите стартират на 28.11., сряда, в 18 ч. с наградения „Шун Ли и поетът”, продължават на 29.11., четвъртък, в 17.30 ч. с „Табу” и приключват на 30.11., петък, в 18 ч. със „Само вятърът”.

След последната прожекция ще се състои и публична дискусия, посветена на наградата LUX и на европейското кино с участието на журналисти и филмови експерти.

Всички вие може да гласувате за филма, който най-силно ви е впечатлил, на страницата на Награда LUX. (https://www.luxprize.eu/vote-for-your-favorite-film)

„Шун Ли и поетът” (Италия-Франция) е дебют в игралното кино на Андреа Сегре, който до момента има реализирани няколко документални проекта. Филмът разглежда проблемите на имиграцията и конфликтите между членовете на традиционните общества и индивидуалните стремежи. В центъра на сюжета е неочакваното приятелство между млада китайска емигрантка и възрастен югославянин, напуснал родината си преди повече от четвърт век, в малко градче близо до Венеция. Сближаването между двамата е на път да породи конфликт между китайската емигрантска общност и италианците. Като „домакини”, те предпочитат да възприемат хората от различните националности само в обществените им роли на „емигранти” или натрапници, които трябва да вършат само най-черната работа.

Останалите тазгодишни финалисти за наградата LUX бяха „Само вятърът” (Унгария-Германия-Франция) на Бенедек Флигауф и „Табу” (Португалия-Германия-Франция-Бразилия) на Мигел Гомеш.

Филмът на Флигауф е вдъхновен от истински събития – избиването на роми в унгарско село преди няколко години. Въпреки че избира документалния подход, за да разкаже за един ден от живота на Бърди и двете й деца, решението да използва непрофесионални актьори и най-вече въпреки ужасяващо реалистичната картина на нищетата, в която живеят ромите-герои на филма, режисьорът успява да създаде стройно художествено произведение, в което напрежението се усилва и мракът се сгъстява с всяка минута на стегнатото темпо на действие.

Бенедек Флигауф сподели в Страсбург, че вярва, че филмите биха могли да способстват за разрешаването на междурасовите проблеми. При премиерата на „Само вятърът” на Берлинале тази година, откъдето филмът си тръгна с Голямата награда на журито, се разразил скандал, който насочил вниманието директно върху проблема с малцинствата, обясни Флигауф. „Прес отделът на унгарското правителство направи грешка като започна да се извинява за филма и да твърди, че правителството ни подкрепя малцинствата.

Никой не разбра защо те предпочетоха да се извиняват за филма, вместо да се гордеят с него. Немците пък се изправиха на нокти както обикновено, когато забележат нещо недемократично и това помогна, защото наистина привлече вниманието върху циганите и техните проблеми у нас.”

„Табу”, третият филм на португалския режисьор Мигел Гомеш, е изумителна чернобяла кинотворба, поетична, изпълнена с носталгия, неудовлетворени копнежи, силна, но трагична любов и прекъснати връзки между хората.

Определено най-оригинален в художествено отношение и ако изключим общочовешките измерения на историята в него, в социално отношение „Табу” би бил най-близък до бившите колониалисти сред европейските страни, защото ни пренася в португалска колония в Африка. Конфликтите в първата му част не са обусловени от расата, а от различията в социалното положение на героите, докато във втората те нямат тежест днес, понеже ни връщат назад в миналото.

Европейският парламент връчва кинонаградата LUX всяка година на филми, които илюстрират или поставят въпроси за фундаменталните ценности на европейската идентичност, изследват културното многообразие на континента ни или представят гледни точки за изграждането на обединена Европа. Преди церемонията по награждаването на 21 ноември в Европейския парламент в Страсбург се състоя среща с режисьорите Бенедек Флийгауф и Мигел Гомеш и продуцентите на „Шун Ли и поетът” Франческа Федер, Франческо Бонсембианте и Марко Паолини, на която всички разказаха за пътя на филмите си до големия екран.

Срещата беше предшествана от семинар с участието на членове на комисията по култура и образование, включително и нейния председател Дорис Пак, както и вицепрезиденти на парламента, сред които Изабел Дюран, отговаряща за наградата LUX. Участниците споделиха намерението си да продължават да оказват подкрепа на европейските творци, особено в сегашните времена на икономическа, политическа и социална криза, от която силно страдат изкуствата.

Подкрепата на европейското кино ще помогне за преодоляването на растящите стени между европейските страни, смятат политиците. В Европейския парламент са наясно, че киното е модерното изкуство, най-богато на изразни средства и с възможност да достигне до най-широк кръг от хора и като такова има потенциал да руши стените, породени от страх и несигурност. Киното е и огледало, в което можем да видим и осъзнаем колко много общо имаме помежду си и колко красиви, интересни и вдъхновяващи може да са различията помежду ни.

Прожекциите на трите филма на 23 езика в 27 държави членки на ЕС са през есента на 2012 г. Целта е разнообразието и богатството на европейското кино да бъде споделено с възможно най-много европейци, а темите, разглеждани във филмите, състезаващи се за наградата LUX, да се обсъждат на живо, след прожекциите и онлайн на сайта на наградата или страница във Фейсбук.

Трите филма финалисти бяха обявени през юли на пресконференция в Рим. Тя са избрани от общо десет заглавия, селектирани от 17 професионалисти, работещи в областта на киното. Сред тях е и заместник директорът на София Филм Фест и директор на София Мийтингс Мира Сталева.

През годините два български филма са попадали сред 10-те – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” през 2008 г. и „Източни пиеси”, който през 2009 г. бе и сред тримата финалисти.

от Лора Трайкова