"Животът на Пи" - сам в една лодка, без да става дума за тигъра

Източник: cinefish.bg

Ексклузивна рецензия

На всички е известно, че за един добър филм е нужна добра история. Но за целта е нужен и добър читател. За монреалския писател Ян Мартел се заговори преди десет години, когато спечели наградата Букър с книгата си Животът на Пи. Същият автор влезе в новинарските хроники и през периода 2007-2011, когато възмутен от липсата на културни навици и интереси у канадския премиер Стивън Харпър, той започна да изпраща до неговия кабинет в Отава по две книги месечно, придружени от кратки писма.

Животът на ПиКнигите бяха най-разнообразни, но тази грижа за общата култура на лидера на консервативната партия бе приета хладно и просветителната инициатива остана без отговор. Очевидно, Харпър не се оказа запален читател.

Но пък сред читателите на канадския автор се оказа двойно оскаризирания тайванско-американски кинорежисьор Анг Ли. Притчата за Пи запленява човека, който си позволи да атакува с изтънчената си емоционалност стереотипите на китайското съпротивително движение (Lust, Caution), на каубойската мъжественост (Brokeback Mountain), на поп-културата (Taking Woodstock) и на легендарните виртуози на бойните изкуства (Тигър и Дракон). Резултатът е Животът на Пи.

Животът на ПиИзвестни са проблемите свързани с адаптацията на литературните произведения за киноекран. А книгата на Мартел е истинско предизвикателство в това отношение. С един удар Анг Ли отхвърля класическите препоръки, че ако не иска главоболия, един режисьор не бива да се захваща за филми с участието на деца, вода и животни. Нещо повече, той реализира проекта си в триизмерен формат.

Като остава верен на литературния първоизточник, филмът опростява историята, за да разкрие отлична възможност за коментари, философски размисли и житейски обобщения. Разказът започва през 70-те години, когато Пи (веднага бих подчертал, че не се касае за геометричното понятие, при все че става дума за математика) е тийнейджър в Пондишери, френскоговорящата част на Индия.

Животът на ПиСин на собственика на местния зоопарк, посещава престижни училища и неговият наблюдателен поглед открива законите на окръжаващата социална среда. Необезпокояван от прогресивно настроените си родители хлапакът с лекота прекрачва границите между индуизма, християнството и исляма. В резултат на нестабилната политическа ситуация семейството на Пи напуска страната в товарен кораб заедно с обитателите на зоологическата градина. Ноевият ковчег попада в буря, от която оцеляват само 17-годишният Пи и бенгалският тигър носещ името Ричард Паркър.

Животът на ПиДвамата са гладни и океанската пустош ги обрича на 227 дни съжителство върху една спасителна лодка. С елегантно чувство за хумор, без да превръща драмата в комедия, филмът приема формата на монолог, който изследва динамиката и еволюцията на взаимоотношенията между несъвместимите персонажи – уплашен юноша и свиреп тигър.

В техническо отношение Животът на Пи е възхвала на синтетичното изображение и пример за майсторско и интелигентно използване на пикселите. Още с първите, почти кичови кадри, напомнящи репортажите на Нешънъл Джиографик, зрителят е потопен във визуален делириум, който продължава до финалните надписи.

Животът на ПиОтдавна е известно, че магьосниците на специалните ефекти не казват не, но тяхното да струва скъпо. (общ бюджет на филма - около 100 милиона долара). Всеки кадър на филма показва къде са отишли средствата. Кинофеновете ще се насладят на сцената на морската буря с потъването на кораба Цум-Цум, на халюцинациите на главния герой и на разноцветните представители на океанската флора и фауна.

Имам всички основания да смятам, че Анг Ли и неговият екип отсега подготвят папионки и благодарствени речи по повод удостояване с годишни награди.

Животът на Пи е лесносмилаем разказ не само за физическото оцеляване. Той е откровение за духовното съзряване като резултат от болезненото търсене на Истината и на обобщени понятия като Вяра и Бог. Бих го сравнил с текстовете на Паулу Коелю, Габриел Гарсия-Маркес или Карлос Кастанеда. Наблюденията за толерантността, самотата и глада звучат като актуално послание в съвременния свят.

Филмът е изпълнен със символи и психоаналитични препратки, а многобройните и разнопосочни разсъждения, анализи и заключения позволяват на всеки зрител да намери частица радостна мъдрост за себе си.

dalt

Подобни новини за филми

Коментари (0)

Все още няма добавени коментари. Ти може да си първият! Влез в системата и остави коментар

Yandex.Metrica