"Животът на Пи" - сам в една лодка, без да става дума за тигъра

Ексклузивна рецензия

На всички е известно, че за един добър филм е нужна добра история. Но за целта е нужен и добър читател. За монреалския писател Ян Мартел се заговори преди десет години, когато спечели наградата Букър с книгата си Животът на Пи. Същият автор влезе в новинарските хроники и през периода 2007-2011, когато възмутен от липсата на културни навици и интереси у канадския премиер Стивън Харпър, той започна да изпраща до неговия кабинет в Отава по две книги месечно, придружени от кратки писма.

Книгите бяха най-разнообразни, но тази грижа за общата култура на лидера на консервативната партия бе приета хладно и просветителната инициатива остана без отговор. Очевидно, Харпър не се оказа запален читател.

Но пък сред читателите на канадския автор се оказа двойно оскаризирания тайванско-американски кинорежисьор Анг Ли. Притчата за Пи запленява човека, който си позволи да атакува с изтънчената си емоционалност стереотипите на китайското съпротивително движение (Lust, Caution), на каубойската мъжественост (Brokeback Mountain), на поп-културата (Taking Woodstock) и на легендарните виртуози на бойните изкуства (Тигър и Дракон). Резултатът е Животът на Пи.

Известни са проблемите свързани с адаптацията на литературните произведения за киноекран. А книгата на Мартел е истинско предизвикателство в това отношение. С един удар Анг Ли отхвърля класическите препоръки, че ако не иска главоболия, един режисьор не бива да се захваща за филми с участието на деца, вода и животни. Нещо повече, той реализира проекта си в триизмерен формат.

Като остава верен на литературния първоизточник, филмът опростява историята, за да разкрие отлична възможност за коментари, философски размисли и житейски обобщения. Разказът започва през 70-те години, когато Пи (веднага бих подчертал, че не се касае за геометричното понятие, при все че става дума за математика) е тийнейджър в Пондишери, френскоговорящата част на Индия.

Син на собственика на местния зоопарк, посещава престижни училища и неговият наблюдателен поглед открива законите на окръжаващата социална среда. Необезпокояван от прогресивно настроените си родители хлапакът с лекота прекрачва границите между индуизма, християнството и исляма. В резултат на нестабилната политическа ситуация семейството на Пи напуска страната в товарен кораб заедно с обитателите на зоологическата градина. Ноевият ковчег попада в буря, от която оцеляват само 17-годишният Пи и бенгалският тигър носещ името Ричард Паркър.

Двамата са гладни и океанската пустош ги обрича на 227 дни съжителство върху една спасителна лодка. С елегантно чувство за хумор, без да превръща драмата в комедия, филмът приема формата на монолог, който изследва динамиката и еволюцията на взаимоотношенията между несъвместимите персонажи – уплашен юноша и свиреп тигър.

В техническо отношение Животът на Пи е възхвала на синтетичното изображение и пример за майсторско и интелигентно използване на пикселите. Още с първите, почти кичови кадри, напомнящи репортажите на Нешънъл Джиографик, зрителят е потопен във визуален делириум, който продължава до финалните надписи.

Отдавна е известно, че магьосниците на специалните ефекти не казват не, но тяхното да струва скъпо. (общ бюджет на филма - около 100 милиона долара). Всеки кадър на филма показва къде са отишли средствата. Кинофеновете ще се насладят на сцената на морската буря с потъването на кораба Цум-Цум, на халюцинациите на главния герой и на разноцветните представители на океанската флора и фауна.

Имам всички основания да смятам, че Анг Ли и неговият екип отсега подготвят папионки и благодарствени речи по повод удостояване с годишни награди.

Животът на Пи е лесносмилаем разказ не само за физическото оцеляване. Той е откровение за духовното съзряване като резултат от болезненото търсене на Истината и на обобщени понятия като Вяра и Бог. Бих го сравнил с текстовете на Паулу Коелю, Габриел Гарсия-Маркес или Карлос Кастанеда. Наблюденията за толерантността, самотата и глада звучат като актуално послание в съвременния свят.

Филмът е изпълнен със символи и психоаналитични препратки, а многобройните и разнопосочни разсъждения, анализи и заключения позволяват на всеки зрител да намери частица радостна мъдрост за себе си.

dalt