“Трафикантът” - старост-нерадост или за няколко долара повече

Източник: cinefish.bg

“Малцина умеят да бъдат старци”.
- Франсоа дьо Ларошфуко

Клинт Истууд Трафикантът

Той е вкиснат, огорчен и ядосан (най-вече на себе си). Годините са минали неусетно и на почти 90-годишна възраст, Ърл Стоун (Клинт Истууд) се оказва обречен на самота, с няколко долара в джоба, собственик на ръждясал пикап-ветеран. Дъщеря му го ненавижда искрено и откровено, бившата му съпруга не пропуска възможността да го ухапе и единственият член на семейството му, който се радва на присъствието му и не го наритва грубо е внучката му. Ърл Стоун е бивш цветопроизводител, чиито бизнес е смазан от конкуренцията в Интернет. Когато мексиканската мафия узнава, че той няма простъпки и полицейско досие като водач на МПС, предложението за “сътрудничество” с взаимна изгода идва логично. Така пенсионерът Стоун, ветеран от корейската война, става трафикант на наркотици. Радост за гангстерите и кошмар за специализираните полицейски инстанции, без особени усилия, той доставя  в Чикаго все по-големи пратки. И всичко върви по мед и масло, докато вътрешен преврат в престъпната йерархия не променя мениджърския стил на работа и условията на трудовия договор.

Трафикантът Клинт Истууд

Десет години след “Гран Торино”, Клинт Истууд е отново на екрана, като заема и мястото зад камерата като режисьор. Междувременно, методично и ежегодно, той продължи да пълни киносалоните като продуцент и режисьор експлоатирайки изключително успешно патриотичните чувства на средностатическия американец.

Трафикантът Клинт Истууд

“Трафикантът” е вдъхновен от  реални факти и разказва за реален персонаж - Лио Шарп, обявен официално за “най-възрастният наркотрафикант на планетата”. Клинт Истууд използва неговата история, за да отправи поглед към собствения си житейски път и умело преплита лични елементи с историята на прототипа, като дори ангажира собствената си дъщеря Алисън за ролята на дъщерята на Шарп - Айрис. Той не се срамува да се покаже в днешния си вид, който е далеч от мръсният инспектор Хари или Блонди - Пистолеросът без име. Нещо повече, той превръща напредналата си възраст (88 години!) в основно драматургично средство и ефикасно оръжие, което му позволява да “пробие екрана” с актьорското си присъствие.

Трафикантът Клинт Истууд

“Трафикантът” е почти философски разказ за Залеза. Залезът на една епоха, на един живот, и съвсем логично е просмукан с меланхолия, разочарование и носталгия. По различни поводи Ърл Стоун поглежда назад в битието си, за да направи равносметка (често пъти горчива) на решенията, които е взел и за безвъзвратно пропуснатите възможности да бъде с близките си. Той е безпомощен свидетел на света, който се разпада, а това го прави жалък, объркан и огорчен. Клинт Истууд не е чужд на известно морализаторство, нужно според него на съвременното младо поколение в епохата на мобилните телефони, които той ненавижда. Неговият персонаж е тъжен, дори трагичен, но и едновременно симпатичен в желанието си да залепи счупените чинии и трудната задача да го стори. Със своята елегична атмосфера и екранно послание, “Трафикантът” напомня до голяма степен забележителното сътрудничество между Дарън Аронофски и Мики Рурк в “Кечистът” (2008).

Трафикантът Клинт Истууд

“Трафикантът” е драматичен съспенс, следващ каноните на жанра,  структурно построен с простота и лекота издаващи опит и владеене на елементите на киноезика. Клинт Истууд отдавна няма какво да доказва  в киноиндустрията и очевидно е създал “последния си филм” заради удоволствието да разказва истории с послание за тези, които могат да четат между редовете. Задълбочен  философски размисъл, лична изповед и откровение за преходните и непреходните стойности, той измества на заден план повърхностния въпрос за творческа “лебедова песен” или реквием на един голям творец.


Подобни новини за филми

Коментари (0)

Все още няма добавени коментари. Ти може да си първият! Влез в системата и остави коментар