Сексът е комедия - Sex Is Comedy 2002

 Думите са лъжи, когато истината говори с телата. Филм за филма във филма.
Жан режисира игрален филм. Оказва се, че след написването на сценария в периода на снимките се появяват проблеми, за които сценарист/режисьорката не е помислила. Има трудности в заснемането на интимна сцена между героите, в която младата героиня трябва да изживее своя първи сексуален контакт. Актьорът и актрисата не си допадат помежду си от самото начало. Освен това, актьорът има проблеми с гримьора и с концепцията на режисьорката за неговата роля. Актрисата, която също не е ангел, трябва убедително и без фалш да изиграе младежка свенливост. С помощта на асистента Лео, Жан трябва да заснеме сцената точно и без компромис.  Свидетели сме на режисьорската тирада към актьорите "да дадат най-доброто от себе си". Хипнотизирайки ги в това, което трябва да изиграят, Жан вижда и разкрива в тях неща, които те не могат да видят в себе си, докато не се издигнат до висините на играта, която тя изисква...
Режисьорката Катрин Брея обича да провокира зрителите. И този път избира нетипичния за нея жанр "комедия", за да ни направи преки свидетели на заснемането на един филм. Както всичките й творби, и този не е само забавление, а философско наблюдение върху природата на секса от два ъгъла  - като преданост към "чистотата на чувствата" или като естествено физическо действие. Според  Брея много хора вярват, че гледайки "мейкинги", ще могат да разберат същността на снимачния поцес. Тя смята, че случаят не е напълно такъв - "истинският процес в създаването на един филм е комплексен, сложен за изпълнение и труден за разбиране. В допълнение - тиражирането на опростени схеми в програмни продукти не запознава,  а по-скоро обърква зрителите с невярна престава". Тази идея я води до създаването на необикновен и специален филм от "първа ръка" за капризите и трудностите, когато се снима филм. Вдъхновена от личния опит на режисьорката Катрин Брея, "Сексът е комедия" е трагикомично изследване на манипулативността, половете и властта, които движат и ограничават един екип на снимачната площадка.
Избрана в Петнайсетдневката на режисьорите  на Фестивала в Кан през 2002 г., Катрин Брея майсторски се раздвоява в своя автобиографичен филм, в който актрисата Ан Парийо изпълнява нейната ролята  - на режисьорка в трудна ситуация. Постмодерен филм за един филм във филма. Проблемната любовна сцена, около която се върти сюжетът, е поводът за авторското разчупване и анализиране на табутата. Брея предлага дисекция на сексуалността като изолиран проблем извън общуването в обществото  - зад вратата, която отваря сърцето.
Автор: Златна Романова