Заклинателят: Началото - Exorcist: The Beginning 2004

"Заклинателят: Началото" връща лентата във времената преди класическия "Екзорсист" от 1973 година, където Макс фон Сюдоф гонеше дявола под режисурата на Уилям Фридкин. Злите сили явно не обичат да им се рови в миналото и активно саботират четвъртия филм на поредицата по всякакъв възможен начин. Първият режисьор на "Заклинателят: Началото", Джон Франкенхаймър, се отказва от проекта през 2002 и скоро след това умира. Вторият режисьор Пол Шрайдър докарва нещата до окончателен монтаж, но продуцентите на Уорнър не одобряват неговия вариант. С режисьорски екзорсизъм се захваща Рени Харлин, който преснима всичко почти от начало, но и на него не му се разминава - катастрофира по време на снимки и чупи крака си на 14 места. Авторът на романа, залегнал в основата на цялата поредица Уилям Питър Блати фигурира в надписите на харлиновия вариант, но публично оповестява подкрепата си за варианта на Пол Шрайдър. В резултат, Уорнър започват да обмислят DVD разпространение и на неговата версия. В реализацията на Рени Харлин "Заклинателят: Началото" прилича на Понтиак с напълно осъвременен двигател. Външният дизайн на филма е целенасочено старомоден. Императорският изобразителен стил на Виторио Стораро - операторът на Бертолучи и Саура, с три Оскара за "Апокалипсис сега", "Червените" и "Последният император" - внушава усещането, че разлистваш книга с безценни и съдбовни заклинания, изровена от пясъците на пустинята. Като пясъците на Северна Кения, където започва филмовият разказ на "Заклинателят: Началото." Открита е християнска църква на 1500 години. На необичайна географска ширина (по онова време християнството още не е стигнало дотам), необичайно запазена (сякаш веднага след построяването си е затрупана с пясък) и в разрез с всякакви църковни канони. Разпятието е обърнато с краката нагоре и всичко е в прослава на Луцифер. С изследването на находката се заема свещеникът-археолог Ланкастър Марвин (Стелан Скарсгаард). По време на войната нацистите са заставили отец Марвин да направи нечовешки избор, като посочи за разстрел няколко души от своето паство в Холандия за да бъдат пощадени останалите, предимно жени и деца. Разтърсван от чувство за вина и безсилие, свещеникът се отказва от бога и се връща към оксфордските си занимания с археология. Разкопките в Северна Кения изглежда са събудили неведоми сили. Сред местните започват да се раждат мъртви деца. Ръководителят на експедицията и мнозина от работниците полудяват. Отец Марвин ще се изправи очи в очи с други измерения на злото. То изглежда се е вселило или в едно дете от племето Туркана, или в тъжната и красива лекарка Сара (Изабела Скорупко), която има на ръката си татуиран номер от немски концентрационен лагер…